
Първо, трябва да се изясни, че построяването на Статуята на свободата е начин Франция да направи подарък на Америка. Следователно, Открийте любопитната история на Статуята на свободатаВ действителност статуята е дело на известен майстор на статуи, известен като Фредерик Огюст Бартолди.
Затова, чрез признания в писмата и дневниците си, Бартолди разказва какво е било неговото невероятно пътешествие из Америка, както и изследването на уникални и екзотични места, за да получи подкрепа. След няколко опита обаче той осъзнава, че няма да получи финансова подкрепа от никое правителство. Затова решава да потърси средства за построяването на статуята.
По-късно той започва да прави представления в Париж и да взема такса за тях. На тези представления хората плащат, за да видят как се строи статуя. Освен това, въпреки че строи статуята в мръсна и прашна работилница, той успява да постигне някои подвизи. Като например продажба на сувенири и искане на разрешение от френското правителство да организира национална лотария.
Първоначалното намерение на Бартолди обаче не е било да проектира статуята, която да бъде построена в Америка. Първоначално, като млад мъж, посещението му в Египет го е оставило изключително очарован от започнат проект за прокопаване на канал, свързващ Червено и Средиземно море.
И така, имайки това предвид, през 1867 г. той не могъл да пропусне възможността да се срещне с тогавашния египетски лидер на Световното изложение в Париж. С това той направил предложението да създаде произведение, толкова прекрасно, колкото другите известни египетски творби.
Следователно, проектът му е за жена, държаща лампа в ръка и облечена в много широка рокля. Първоначалната идея е била тази статуя да бъде използвана като фар в началото на Суецкия канал. След известно време обаче това споразумение се проваля и Бартолди заминава за Америка в търсене на реализиране на проекта си.
Години по-късно, когато е стартиран през октомври 1886 г., няколко групи, борещи се за ограничени права на жените, се обединяват. Те протестират срещу факта, че е изложен огромен женски образ с намерението да представлява свободата. Това, което ги отвращава, е фактът, че реалността е много различна. По това време жените дори не са имали право да гласуват.
Поради тази причина на откриването присъстваха само няколко жени. Тоест, роднини и съпруги на замесените. Освен това, всичко, което жените по това време можеха да направят, беше да протестират срещу статуята.
В резултат на това, защитниците на правата на жените успяха да наемат лодка, за да обиколят острова и да протестират, докато се провеждаше церемонията по встъпване в длъжност. Въпреки че не можеха да бъдат чути заради шума от оръдейния огън и свирките, те продължиха да изнасят протестните си речи.
Затова, когато завършвал статуята, Бартолди предложил тя да бъде покрита със злато. Той обаче възнамерявал статуята да бъде видима привечер. Той обаче взел предвид трудността да се съберат достатъчно средства, за да я изправи.
Очевидно никой не е осъществил идеята да покрие статуя с такъв размер със злато. Освен това, първоначалната идея за статуята е била тя да бъде гигантски фар, за да има някаква употреба и по този начин да получава държавно финансиране.
След построяването ѝ обаче, идеята да бъде осветена като фар не се оказа успешна. Да не говорим, че и местоположението не беше най-доброто, което предизвика известно разочарование у Бартолди. Ето защо му отне известно време, за да приеме, че статуята очевидно няма предназначение.
Така че, за да е ясно, Статуята на свободата е подарък, който Франция е дала на Съединените американски щати. Въпреки че подаръкът е бил с 10 години закъснение, честването е било по случай стогодишнината от независимостта на Съединените щати, която се е случила през 1876 г.
По този начин Съединените щати спечелиха спор срещу Англия. Поради тази причина те получиха това гигантско произведение като подарък през 1886 г. от Франция.